Този месец в САЩ тръгва на турне нова театрална постановка на „Питър Пан“, която разказва класическата приказка за момчето, което отказва да порасне, но в преработен вариант, предаде Асошиейтед прес. Отпадат части засягащи коренното американско население,  добавени са няколко нови песни, а обстановката - типична за викторианска Англия, е изместена от съвременна Америка с мултикултурен актьорски състав. „Част от причините, поради които исках тези промени, са, че това ще бъде първият досег на децата с театъра и искам не само да се влюбят в „Питър Пан“, но и в театъра въобще“, каза режисьорът Лони Прайс. Спектакълът е базиран на мюзикъла от 1954 г

Този месец в САЩ тръгва на турне нова театрална постановка на „Питър Пан“, която разказва класическата приказка за момчето, което отказва да порасне, но в преработен вариант, предаде Асошиейтед прес.

Отпадат части засягащи коренното американско население,  добавени са няколко нови песни, а обстановката - типична за викторианска Англия, е изместена от съвременна Америка с мултикултурен актьорски състав.

Още от рубриката Виенският музей "Албертина“ отбелязва 100-годишнината от рождението на Рой Лихтенщайн с голяма ретроспективна изложба. Тя включва около 100 от най-красивите и важни картини, скулптури и произведения на хартия от началото на попарта през 60-те години на ХХ век до късното му творчество, с щедри заеми от най-значимите европейски и американски музеи, и частни колекци ... Вижте повече

„Част от причините, поради които исках тези промени, са, че това ще бъде първият досег на децата с театъра и искам не само да се влюбят в „Питър Пан“, но и в театъра въобще“, каза режисьорът Лони Прайс.

Спектакълът е базиран на мюзикъла от 1954 г. с музика на Морис Чарлап. 

Драматургът Лариса Фастхорс има за задача да преработи историята. Тя разказва, че намира образа на Питър Пан за сложен, пиратите за смешни, музиката за завладяваща, но представянето на коренното население и жените за ужасяващи.

В старата версия има препратки към индианците, като например танцов номер наречен Ugg-A-Wugg, който се счита за неуважителен към коренното население. Затова е изрязан и заменен с мелодията на дуета Комдън и Грийн от 1961 г. 

Режисьорът Прайс каза, че въпреки промените, структурата на спектакъла е запазена, особено красивият език, заимстван от класическата приказка на Джеймс М. Бари. Съхранена е и идеята, че раждането на феите идва от първия детски смях. 

„Децата се страхуват да пораснат. Някои от тях искат да станат големи колкото се може по бързо. Мисля, че всички възрастни имат тази противоречива връзка с порастването. Затова пиесата е вид медитация, както и поглед върху смъртта“, каза Прайс. „Ако разгледате всички теми в постановката, ще забележите колко първични са те за нас“.